ОКР

Обсесиите  и компулсиите са основните симптоми, проявяващи се при страданието обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).

Обсесията е патологична, упорита, повтаряща се и неустоима идея, мисъл, съмнение, убеждение, образ или импулс. Тя не може да бъде елиминирана от съзнанието чрез логика или разсъждения. Пациентите с ОКР не само не могат да игнорират подобни натрапливи мисли, но влагат в тях по-друг, особен смисъл.  Най-често, те вярват, че мислите им могат да причинят вреда, обикновено на някой обичан от тях или уязвим човек. Те вярват също, че могат да възпрепятстват появата на нежеланото от тях събитие чрез извършване или неизвършване на определени действия. По този начин у тях нараства чувството за отговорност и последват прекомерни опити за избягване причиняването на вреда.

Компулсията (наричана още обсесивен ритуал) е повтарящо се, целенасочено действие, изпълнявано по стереотипен начин. Често представлява реакция на обсесията и цели да неутрализира дискомфорта или да предотврати определено заплашващо, нежелано събитие или ситуация. Въпреки това дейността или не е свързана по реалистичен начин с това, което е предназначено да неутрализира или предотврати, или е явно ексцесивна. Неуспехът да се извърши компулсивното действие повишава тревожността на пациента. В повечето случаи са налице множество натрапливости, които нерядко се променят с времето, но обикновено една или две са водещи. Болните с ОКР осъзнават ирационалността на своите натрапливости и ги възприемат като неприятни, мъчителни, макар и продукт на собствената им психика, т.е. те са его-дистонни. Независимо от това, те им се подчиняват след мъчителна борба между мотиви и противомотиви. Една от основните разлики между компулсиите и същите действия, извършвани от здрави индивиди, е в причината за тяхното завършване. Докато обичайно човек спира да мие ръцете си, когато види, че са вече чисти, то пациентът с натраплив страх от замърсяване преустановява това действие, когато  се почувства „добре”, независимо че вижда, че ръцете му вече са чисти. Често с времето компулсиите „спират да действат”  – извършването на ритуала може само за кратко да намали тревожността, но в дългосрочен план той увеличава честотата на обсесиите и подтиква към извършване на ритуалите отново и отново.  По този начин се получава порочен кръг.

Съществуват различни форми на натрапливостите, но те често се комбинират:

Обсесии

• натрапливи мисли: повтарящи се  и натрапващи се думи или фрази, обикновено неприятни и разстройващи пациента.
• натрапливи “предъвквания”: повтарящи се тревожни теми.
• натрапливи съмнения: обикновено относно личната сигурност и активност.
• натрапливи импулси: повтарящи се подтици за извършване на някаква дейност, която обикновено е агресивна, застрашаваща, социално неприемлива. Какъвто и да е подтикът, пациентът не желае да го извърши, силно се съпротивлява и, в крайна сметка, не го прави.
• натрапливи фобии: натрапливи мисли със страшно съдържание (“Имам рак.”) или импулси, водещи до напрежение и отбягване (импулсът да прободе някого с нож е съпроводен с отбягване на ножове).
• мисли за замърсяване, агресивни, религиозни, за болести, за секс,  за неподреденост.